Призив към Радев за мащабно прочистване на съдебната система по модела "Чисти ръце"

След категоричната обществена подкрепа, която формацията "Прогресивна България" получи на последните избори, в четвъртък към нейния лидер бяха отправени настоятелни призиви да започне мащабно преструктуриране на съдебната система. Според редица анализатори избирателите са дали исторически силен мандат за промяна, какъвто не е наблюдаван в страната от три десетилетия.

В интервю за "Нова тв" адвокат Михаил Екимджиев заяви, че е необходимо създаването на извънреден орган от съдии от Върховния касационен съд, който в рамките на една година да извърши цялостна проверка и подбор на ръководните фигури в съдебната власт.

По думите му напускането на Борислав Сарафов от поста главен прокурор не представлява реална реформа, тъй като той продължава да ръководи националното следствие, а управлението на прокуратурата преминава към Ваня Стефанова — магистрат с дългогодишен опит, позната и от делото "Костинброд".

Екимджиев смята, че промените трябва да бъдат много по-дълбоки и да засегнат цялата система. Пред вестник "Сега" той подчертава, че е възможно чрез специален закон за ограничен период от една година да се извърши сериозно институционално прочистване.

Според него първите промени трябва да започнат от членовете на Висшия съдебен съвет, които според него са компрометирали доверието в институцията. След това проверките трябва да обхванат председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури в страната.

Адвокатът предлага магистратите, чиито имена са свързвани с казусите "Осемте джуджета" и "Нотариуса", да преминат през проверка за професионална и институционална лоялност. Той аргументира позицията си с твърдението, че конституционният ред защитава обществения интерес и че настоящата ситуация е извънредна.

"Не може правораздаването да бъде поверено на хора, които самите са част от проблема", коментира Екимджиев. По негови думи подобни мерки при нормални условия биха изглеждали прекомерни, но настоящото състояние на системата налага различен подход.

Той изразява надежда, че ако въпросът достигне до Конституционния съд, магистратите там биха могли да приемат подобна стъпка като допустима и съразмерна.

Екимджиев поставя под съмнение и момента на оттеглянето на Сарафов, като допуска възможността това да е част от политическо пренареждане между старите и новите центрове на влияние.

Политологът Даниел Смилов също заяви в четвъртък, че в България съществуват предпоставки за реализиране на мащабна антикорупционна инициатива по подобие на италианската операция "Чисти ръце".

По неговите думи основният въпрос е дали страната ще поеме по пътя на истинската реформа, или ще се стигне до ново споразумение между представителите на досегашния модел.

Смилов отбелязва, че подобен процес може да бъде успешен единствено при наличие на широка вътрешнополитическа подкрепа, както и при ясно изразена подкрепа от европейските институции и държавите в Европейския съюз.

Той предупреждава, че задачата ще бъде изключително трудна, тъй като през годините са се формирали дълбоки зависимости между магистрати, политически кръгове и икономически интереси.

Съдия Владислава Цариградска, която публично говори по случаи, свързани с убития Мартин Божанов – Нотариуса, коментира, че дори Борислав Сарафов би могъл да се превърне в източник на вътрешна информация за механизмите в съдебната система.

Според нея действията не трябва да бъдат прибързани, защото съществува риск старите зависимости да бъдат заменени с нови, но по-добре прикрити.

Пред "Нова тв" тя настоява за незабавно ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е изтекъл преди повече от три години.

Цариградска е категорична, че преди назначаването на нови ръководни фигури в системата трябва да се направи задълбочена оценка на натрупаните злоупотреби.

Тя предлага всички материали по разследванията, свързани с Петьо Еврото и Нотариуса, да бъдат изпратени в Народното събрание, за да послужат като основа за бъдещите реформи.

Какво представлява операция "Чисти ръце"

Италианската операция "Чисти ръце" започва на 17 февруари 1992 година в Милано с ареста на Марио Киеза — представител на Социалистическата партия и ръководител на общински дом за възрастни.

Той е задържан при получаване на подкуп в размер на 7 милиона италиански лири от собственик на фирма за почистване. По време на ареста прави опит да унищожи част от парите, като ги хвърли в тоалетната.

Случаят предизвиква лавинообразен ефект, след като Киеза започва да съдейства на разследващите и разкрива мащабна схема за политическа корупция, известна като Тангентополи — "градът на подкупите".

Разследването е водено от прокурора Антонио ди Пиетро и специален екип от милански магистрати, които започват проверки срещу голяма част от политическия елит на страната.

Последиците са драматични — традиционни партии се разпадат, политическата система се пренарежда, а доверието в институциите претърпява сериозни сътресения.

След тези събития в Италия се създават нови независими структури за борба с мафията и политическата корупция, които продължават да играят важна роля и днес.